Здравословно хранене. Основни принципи.

Психичното здраве и функциониране в значителна степен се влияят от начина на живот.

Едно относително ново интердисциплинарно направление– Медицината на начина на живот или Лайфстайл медицината (Lifestyle Medicine) изследва кои фактори влияят върху физическото и психичното здраве.

Основните стълбове на здравословния начин на живот според тази медицина са:

1. здравословно хранене
2. редовна физическа активност
3. качествен сън
4. управление на стреса
5. социални връзки и подкрепа
6. избягване на вредни субстанции и вещества

Тези фактори имат директно влияние върху психичното здраве. Подпомагат поддържането на психичен баланс  и редуцират развитието на негативна афективност, в това число тревожност, депресия, стрес, burnout, нарушения в съня и др.

ХРАНЕНЕ

Здравословното хранене акцентира върху баланса, разнообразието и хранителната стойност на продуктите, с които се храним, като основа за поддържане на добро физическо и психично здраве.

Основни принципи на здравословното хранене:

1. Адекватност. Здравословното хранене включва адекватен прием на всички основни хранителни вещества – витамини, минерали, протеини, въглехидрати и полезни мазнини. Това се постига чрез включването на разнообразни храни, които осигуряват необходимите ресурси за оптимално функциониране на организма, без да се допускат дефицити.
2. Баланс. Балансът в храненето се изразява в съразмерното присъствие на различните хранителни групи, без доминиране на една за сметка на друга. Така се създава устойчива хранителна структура, в която приема на плодове, зеленчуци, пълнозърнести продукти и протеини е уравновесен и балансиран.
3. Контрол. Здравословното хранене е свързано с контрол върху калорийния прием осигуряващ равновесие между енергийния внос и енергоразхода. В този контекст се подчертава значението на хранително „плътните“ храни, които осигуряват висока биологична стойност при относително по-нисък калориен товар.
4. Умереност. Умереността се разглежда като ключов регулаторен принцип, който предпазва от крайности – както в посока свръхконсумация, така и в посока рестрикции. Тя позволява гъвкавост и устойчивост в хранителното поведение, без да изключва напълно удоволствието от храната.
5. Разнообразие. Разнообразието допринася не само за пълноценен хранителен профил, но и за поддържане на интереса и удовлетворението от храненето. Включването на различни видове и цветове плодове и зеленчуци е индикатор за широк спектър от приети микронутриенти и биоактивни вещества.
6. Минимално количество преработени храни. Съществен акцент в здравословното хранене се поставя върху консумацията на минимално преработени храни, които запазват своята естествена хранителна стойност. За разлика от тях, силно преработените продукти често съдържат добавени захари, трансмазнини и консерванти, които могат да имат неблагоприятен ефект върху здравето.
7. Фокус върху растителните храни. Нараства и значението на растително ориентирания хранителен модел, при който водещо място заемат зеленчуците, плодовете, бобовите култури, пълнозърнестите храни, ядките и семената. Този модел се свързва с по-нисък риск от развитие на хронични заболявания и с по-добри показатели на общото здраве.

В този смисъл здравословното хранене не е строг хранителен режим, който поставя на изпитание нашата сила и издръжливост, а по-скоро интегриран модел, съответстващ на нашите индивидуални нужди и предпочитания, който е свързан с грижа за себе си и който подкрепя жизнеността ни, осигурява ни енергия и благополучие в дългосрочен план.